17.12.2009 г., 10:11

Змей Горянин *

1.1K 0 4

Когато му отсякоха и третата глава,

решиха да го погребат край храма.

Да сложат камък...

Но червеите знаеха това,

но червеите чакаха това,

да има свещ, вино и залък,

да има камък покрай храма.

Свещеният им сговор бе естествен -

ще гъделичкат обгорялото небце,

вовеки да се смее.

Амин!

В нарочено да бъде без небе

нареченото долното небе -

така и не разбра защо смехът му

калеса червеите с промисъл небесен...

да хранят рибите

в пресъхналия вир.

За да повярват

тези ловки твари,

че имат правото на пир

единствено за птиците,

забравили гнездо,

което няма да ги храни.

Поне умората си да забравят,

и да летят

в една небеземявода триглава -

ламя ли?

Змей ли?

Не казва третата глава,

погребана край храма,

където осмият олтар

мирише на тамян,

кебапчета

и сяра.

 

* Български поет, погребан в манастира "Седемте престола". Прочетете за него, посетете манастира... Нищо, че е все така  от 1980 до сега, а предполагам и нине и присно и вовеки веков.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светозар Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин е български писател от първата половина на 20 век.
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BC%D0%B5%D0%B9_%D0%93%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%BD

    При всички власти...как ще се приеме това . Много от произведениата му после са приписвани на Радой Ралин )))))). ПОследният май имаше и епиграма за това.
    Съдбата на този поет и писател е пример за това, че свободат не е угодна на управниците....Не се заблуждавай, че и днешните са по-различни . Както е казал англииският бай ганьо - Чърчил. "Тщестлавието приятелю...". За това е велик..имал чувство за самоирония...и е бил честен към себе си и към другите...Както Чърчил така и Змеят ))))

    Народни водачи, а гледаш: край тях

    кордони джандари се вият и лазят, -

    дали от народна любов ги е страх,

    дали пък народа от себе си пазят?




    1938
  • Много тъжно.Не разбрах за кой поет става въпрос.
  • Амин!
    Дайки!!!
  • ...*

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...