Ясно ми небе притъмня!
Хем забуча, хем загърмя!
Побегнáа вси звездици,
слънчови мал'и сестрици!
Остала е сал Деница,
кат малка, небесна свещица,
що води по пътя всяка душица.
Че са дошли Змей и Змеица,
да тътрсят сину невестица.
Змей дума на Змеица:
Да си 'земеме Деница!
Край сина ни нека грее!
Змеьови внуци в скути да люлее!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени