Ясно ми небе притъмня!
Хем забуча, хем загърмя!
Побегнáа вси звездици,
слънчови мал'и сестрици!
Остала е сал Деница,
кат малка, небесна свещица,
що води по пътя всяка душица.
Че са дошли Змей и Змеица,
да тътрсят сину невестица.
Змей дума на Змеица:
Да си 'земеме Деница!
Край сина ни нека грее!
Змеьови внуци в скути да люлее!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Трогваш ме.