Змия в живота
Змия се надигна от полето,
змия в устата си с много отрова.
Ухапа него в сърцето,
със змийкия си език в пръстта заровен.
Море от черни слъзи поля планините,
загнездиха се в сърцето,
а той избърса си очите
и лечителка намери.
Лекувах го цяла година,
казвах си: "Дано излезе отровата от това пусто сърце!".
Раната му отдавна мина,
усмивка озари бледото лице.
Ала надигна се тя от полята,
започна да търси жертвата си пак.
Кошмари му запалиха главата,
как да се отърва от нея в този мрак?
И намерих аз змийцата отровна,
с пръчка ù пробих главата.
Закопах я в дълбоки гробове
и отървах него - глупака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нора Флорова Всички права запазени
)
