29.01.2010 г., 16:09 ч.

Змия в живота 

  Поезия » Любовна
821 0 3

Змия се надигна от полето,
змия в устата си с много отрова. 
Ухапа него в сърцето,
със змийкия си език в пръстта заровен. 

Море от черни слъзи поля планините,
загнездиха се в сърцето, 
а той избърса си очите
и лечителка намери. 

Лекувах го цяла година,  
казвах си: "Дано излезе отровата от това пусто сърце!".
Раната му отдавна мина, 
усмивка озари бледото лице. 

Ала надигна се тя от полята, 
започна да търси жертвата си пак. 
Кошмари му запалиха главата,
как да се отърва от нея в този мрак? 

И намерих аз змийцата отровна, 
с пръчка ù пробих главата. 
Закопах я в дълбоки гробове
и отървах него - глупака. 






© Нора Флорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ммм края ми хареса и то доста .Определено е много въздействащо .Всичките ти творби са такива ,браво ,,!(между другото ме имаш в абонатите си в скайпа ,.. аз съм Cassie(*)...от форума на Ев ..да де , се тая ама .. )
  • страхотно е !!!
  • :D Супер
Предложения
: ??:??