Знаеш ли...
Знаеш ли... Аз те имам...
В листенцата на сбъзнатите надежди.
Звучиш ми нейде от зрънце незримо,
от най-финния мирис, от най- нежното...
Знаеш ли... Съдено ми е да летя
в облаците... Даже над тях...
Крилете порастват от такава земя
в която живееш без страх!
С теб ще пребъдем в капчици дъжд.
Учудено пак ще заплаче капчукът.
Нежна китара. Лед. Вино. Мъж.
Сменят местата си Раят и тука...
Знаеш ли... Понякога не искам да съмне.
Понякога кръглолика луна е любима...
Ако Господ е рекъл, то ще се сбъднат
всички молитви... в които те има...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
