Nov 9, 2014, 7:27 PM

Знаеш ли... 

  Poetry » Love
527 0 5

Знаеш ли... Аз те имам...

В листенцата на сбъзнатите надежди.

Звучиш ми нейде от зрънце незримо,

от най-финния мирис, от най- нежното...

 

Знаеш ли... Съдено ми е да летя

в облаците... Даже над тях...

Крилете порастват от такава земя

в която живееш без страх!

 

С теб ще пребъдем в капчици дъжд.

Учудено пак ще заплаче капчукът.

Нежна китара. Лед. Вино. Мъж.

Сменят местата си Раят и тука...

 

Знаеш ли... Понякога не искам да съмне.

Понякога кръглолика луна е любима...

Ако Господ е рекъл, то ще се сбъднат

всички молитви... в които те има...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Душата ти говори тук!
  • Красиво, по мъжки красиво!
  • Много влюбено и красиво!
    Насладих му се от началото до край!
    Поздрави, Краси!
  • "Знаеш ли...Понякогя не искам да съмне.
    Понякога кръглолика луна е любима...
    Ако Господ е рекъл, то ще се сбъднат
    всички молитви...в които те има..."
    Амин, Краси!!! Приятна вечер!
  • Крилете порастват от такава земя
    в която живееш без страх!
Random works
: ??:??