Знай...
Дадох ти всичко,
отдадох ти душа и тяло,
но "За какво?" питам се аз сега,
за твоето бездушие,
и болезнено безразличие.
Знай всички са хора,
ако не си разбрал,
и аз съм жена със сърце
и душа, и още малко,
ще те търпя!!!
Знай, че ме боли
и ще страдам,
но мъката ще мине,
и сърцето ще забрави,
като стара рана всичко ще изчезне!!!
Не знам как, но ти стана
като мъчител,
на моето сърце.
Затвори го в клетка,
и почна с него ти да си играеш!!!
Преди ден ми казваше,
че ме обичаш.
И само с мен ще тичаш.
Но думите свещенни,
станаха така ненормални за теб!!!
Каквото и да стане, знай,
че някой ден ще съжеляваш,
че нарани това сърце...
Ще съжеляваш вечно ти до края,
и молитви ще изричаш,
но няма Той да ти прости,
за мъката, която причини!!!
отдадох ти душа и тяло,
но "За какво?" питам се аз сега,
за твоето бездушие,
и болезнено безразличие.
Знай всички са хора,
ако не си разбрал,
и аз съм жена със сърце
и душа, и още малко,
ще те търпя!!!
Знай, че ме боли
и ще страдам,
но мъката ще мине,
и сърцето ще забрави,
като стара рана всичко ще изчезне!!!
Не знам как, но ти стана
като мъчител,
на моето сърце.
Затвори го в клетка,
и почна с него ти да си играеш!!!
Преди ден ми казваше,
че ме обичаш.
И само с мен ще тичаш.
Но думите свещенни,
станаха така ненормални за теб!!!
Каквото и да стане, знай,
че някой ден ще съжеляваш,
че нарани това сърце...
Ще съжеляваш вечно ти до края,
и молитви ще изричаш,
но няма Той да ти прости,
за мъката, която причини!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Тодорова Всички права запазени
