May 7, 2006, 11:20 PM

Знай...

  Poetry
1K 0 2
Дадох ти всичко,
отдадох ти душа и тяло,
но "За какво?" питам се аз сега,
за твоето бездушие,
и болезнено безразличие.

Знай всички са хора,
ако не си разбрал,
и аз съм жена със сърце
и душа, и още малко,
ще те търпя!!!

Знай, че ме боли
и ще страдам,
но мъката ще мине,
и сърцето ще забрави,
като стара рана всичко ще изчезне!!!

Не знам как, но ти стана
като мъчител,
на моето сърце.
Затвори го в клетка,
и почна с него ти да си играеш!!!

Преди ден ми казваше,
че ме обичаш.
И само с мен ще тичаш.
Но думите свещенни,
станаха така ненормални за теб!!!

Каквото и да стане, знай,
че някой ден ще съжеляваш,
че нарани това сърце...

Ще съжеляваш вечно ти до края,
и молитви ще изричаш,
но няма Той да ти прости,
за мъката, която причини!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...