Знак
Не се сърди! Виновно е морето...
Не ми изпрати нито шепот,
любовна птица по небето,
милувка полъхна да ми е леко!
Разплитах сплетените мисли,
надеждата поливах, както цвете
върху дюната хълмиста...
И чаках знак от боговете!
Не се сърди! Не ми е леко
от моя бряг да се обърна...
Задгърбвам изгрева в морето
и знам, че няма да се върнеш!
А цветето, макар и крехко,
оставям - знак след мен да свети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
