Знак
849
0
30
Знак
Отиде ли си лятото от мен
или духът му ниже през комина
самотен вик, на две преполовен...?
И ти със тоя вик ли си замина...?
И цялата съм звук и сетива.
Рисувам те от мисли, от понятия.
Желания, облечени в слова,
превърнаха се мигом във проклятия.
И ето ме под стъклен похлупак,
от зимата на топло съм се скрила.
Прицелвай се – сама ти давам знак.
А смисълът във теб ще рикошира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
