Знак ми трябва и вяра - след толкова дъжд
Знак ми трябва и вяра –
след толкова дъжд
Толкова дъжд се изля – не престава…
тихо и кротко – през целия ден.
Мокър, светът покрай мен отминава,
аз пък бездействам в дъждовния плен.
Капки разнежени милват стъклото,
с кротки въздишки отмиват праха.
Смешно и тъжно – и жалко, защото
времето бърза …пък аз си стоя.
Синя омара в косите ми стеле
сянка на обич и нежна печал.
Птици под покрива, тъжно привели
мокри крила, ме поглеждат със жал.
Не, не жалете – аз още съм жива,
и не унивайте – сивият ден
маха за сбогом и май си отива-
тъжно безсмислен и юнски студен.
Утре – о, утре представям си колко
топло ще грейне светът изведнъж –
всяко страдание, мъка и болка
нежно отмил ги е днешният дъжд.
Но ми е тъжно –за днес – и за всичко.
Цялата вяра дъждът ми отми.
Моля те, Боже, знам, ти ни обичаш,
знак дай, че свършват печалните дни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Всички права запазени
Липсваш ми!
