Знак ми трябва и вяра - след толкова дъжд
Знак ми трябва и вяра –
след толкова дъжд
Толкова дъжд се изля – не престава…
тихо и кротко – през целия ден.
Мокър, светът покрай мен отминава,
аз пък бездействам в дъждовния плен.
Капки разнежени милват стъклото,
с кротки въздишки отмиват праха.
Смешно и тъжно – и жалко, защото
времето бърза …пък аз си стоя.
Синя омара в косите ми стеле
сянка на обич и нежна печал.
Птици под покрива, тъжно привели
мокри крила, ме поглеждат със жал.
Не, не жалете – аз още съм жива,
и не унивайте – сивият ден
маха за сбогом и май си отива-
тъжно безсмислен и юнски студен.
Утре – о, утре представям си колко
топло ще грейне светът изведнъж –
всяко страдание, мъка и болка
нежно отмил ги е днешният дъжд.
Но ми е тъжно –за днес – и за всичко.
Цялата вяра дъждът ми отми.
Моля те, Боже, знам, ти ни обичаш,
знак дай, че свършват печалните дни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венета Все права защищены
Липсваш ми!
