pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16806
22.10.2014 г., 13:33 ч.

Знакът на дъгата 

  Поезия » Друга
431 0 10

 

 

           ЗНАКЪТ НА ДЪГАТА

 

 

Бързам. С малки стъпки, но бодливи.

Правата алея ми е крива.

 

Гарван ли в сърцето ми наднича?

Страх отровен в гърлото се стича.

 

Каменните плочи - подредени.

Датите - в един живот вградени.

 

Тук дори цветята тихо плачат.

Нищо ли животът ни не значи?

 

Търся ги и знам, че са наблизо.

Стъпките си спъват, в мене влизат.

 

Ето ги... Цветя по тях разстилам.

Искам да им кажа... нямам сила...

 

Да им кажа колко съм самичка.

Скубя сълзи... И една тревичка.

 

Да разкажа искам, а не мога...

Драска с нокти в мен една тревога.

 

Даже да мълча, ще я познаят.

Чувам под пръстта, че с мен ридаят.

 

Вдигам мокър поглед към небето.

Знак ли е? Дъга над мене свети!

 

От къде дъга? Не е валяло!

Седемцветие е засияло!

 

Сякаш мама нежно ме прегръща:

Ще се върнат в родната си къща!

 

От отвъдното ми дава сила

тази, дето мене е родила.

 

19.10.2014г.

Ямбол

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А аз усетих уханието на поздравленията! Благодаря ти!
  • Тук ухае на истинска поезия... Поздравления! Горещи и сърдечни! Браво!
  • Мира, Ани, Окси - радват ме думите ви и това, че сте усетили движещото настроение в това стихотворение! Благодаря, приятели!
  • Разплака ме. Чудесно си го написала.
  • Чудесно!
    Поздрав, Мария!
  • "Да им кажа колко съм самичка.
    Скубя сълзи... И една тревичка."

    С тези редове казваш всичко!
  • Раде, благодаря ти, че така високо го оценяваш, но всъщност ти просто си го усетила като свое изживяване! Мило ми стана, че го съпреживяваш с мен!
  • Настръхнах, макар, че чувството ми е познато...Много талантливо си го написала!
  • Аз погледнах към небето и не повярвах на очите си! Без да вали дъжд да видиш дъга на небето, това наистина е знак от ангелите! След две минути вече я нямаше - тя беше предала посланието си...А аз знаех, че от това ще се роди следващото ми стихотворение, както и стана на следващата сутрин.
    Благодаря ти, Жанет!
  • Тихичко въздъхвам...
    Един ангел ти е нарисувал утеха в небето.
Предложения
: ??:??