ЗНАКЪТ НА ДЪГАТА
Бързам. С малки стъпки, но бодливи.
Правата алея ми е крива.
Гарван ли в сърцето ми наднича?
Страх отровен в гърлото се стича.
Каменните плочи - подредени.
Датите - в един живот вградени.
Тук дори цветята тихо плачат.
Нищо ли животът ни не значи?
Търся ги и знам, че са наблизо.
Стъпките си спъват, в мене влизат.
Ето ги... Цветя по тях разстилам. ...