Знакът на дъгата
ЗНАКЪТ НА ДЪГАТА
Бързам. С малки стъпки, но бодливи.
Правата алея ми е крива.
Гарван ли в сърцето ми наднича?
Страх отровен в гърлото се стича.
Каменните плочи - подредени.
Датите - в един живот вградени.
Тук дори цветята тихо плачат.
Нищо ли животът ни не значи?
Търся ги и знам, че са наблизо.
Стъпките си спъват, в мене влизат.
Ето ги... Цветя по тях разстилам.
Искам да им кажа... нямам сила...
Да им кажа колко съм самичка.
Скубя сълзи... И една тревичка.
Да разкажа искам, а не мога...
Драска с нокти в мен една тревога.
Даже да мълча, ще я познаят.
Чувам под пръстта, че с мен ридаят.
Вдигам мокър поглед към небето.
Знак ли е? Дъга над мене свети!
От къде дъга? Не е валяло!
Седемцветие е засияло!
Сякаш мама нежно ме прегръща:
Ще се върнат в родната си къща!
От отвъдното ми дава сила
тази, дето мене е родила.
19.10.2014г.
Ямбол
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
