26.04.2010 г., 6:32

Знам...

956 0 12

 


Знам...

/провокирано от "Ти знаеш ли колко си нежен" - Andromaha /
(Нека споменем Силва Грийн - dakota)

Като меч Светлината разби Тъмнината.
По оковите ми Слънце блестеше...
Хвърлих Мечтата си в Празнотата.
Катинар на Душата, а през Април беше...

Жив съм, а така се получи
зад гърба ми захлопна се Адът...
Най-тъмно от Тъмното на мене се случи.
Замина си... Нежна и млада...

Бе катастрофа... Някой Престъпник бе...
Тревите с росата си плачеха...
Цветя се разтваряха под твойте нозе...
Смъртта нищо не значеше...

По следите ти предпазливо ще тръгна.
Знаеш ли, аз съм Овен.
Дори Дявола с рогата ще ръгна.
Ти бе ми Пълното... Ти бе ми Ден...

Изтрий си сълзите, ако си жива!
Ако отгоре ме гледаш - прости!
Обичах и ще обичам Орхидеята дива...
Твоето Топло в душата стои...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...