Знам...
Знам, че чуваш, когато говоря,
аз съм чувство, написано в стих,
и в мига, в който ти ми отвориш,
ще политна със вятъра тих.
Знам, че чуваш, когато се смея,
аз съм късче от смях във нощта
и те моля - с целувка от нея
да ме вземеш – при твойта тъга.
Знам, че дишаш със моите думи,
аз съм вопъл от твойта душа,
прероден в нежен стон от дъха ми
и повярвал във свойта съдба.
Знам, че можеш в ръка да ме скриеш,
аз съм късче солена смола -
вик, заседнал от болка в съня ми,
аз съм ехо... от твоя сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
