17.07.2007 г., 9:44

Знам, че искаш

880 0 1

Зная, искаш ти отново да забъркам,

онзи сладък елексирен сок.

Желаеш ли аз пак да те побъркам,

да протече през тялото ти ток?


Знам, че искаш ти отново да си вкусиш

от небето в моите безоблачни очи,

да пиеш от коралите във моите устни,

да се заредиш със моите мечти.


Знам, че искаш пак да е зелено всичко,

да потръпваш във зелено тук сега,

а аз да хвърлям леки влюбени искрички

и да ме ревнуваш тайно от нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Деянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...