Въпреки това което ти твърдиш

                                            всеки те е виждал в скъпа кола,

                                            мислиш си че можеш да ме заблудиш,

                                            зная че с онзи заможен мъж пак си била.

                                            Мислиш че не зная но знам защо си с мен,

                                            в езеро искаш слуховете да потопиш,

                                            за кое в живота ровиш в седмия ден

                                            разбрах, не се опитвай ти да ме заблудиш.

                                            Беден съм, смееш ми се без да те е срам,

                                            живееш в къщата на нахакан бандит,

                                            защо така спокойна си аз просто не знам,

                                            вече даже не мога да съм ти сърдит.

                                            Разбрах каква си ти и да съм тъжен спрях,

                                            знам вече момиче ти защо си с мен,

                                            просто много влюбен тогава в тебе бях

                                            а ти душеше имиджа хищен, разярен.

                                            Искам да си тръгнеш, всичко си дойде,

                                            не искам тук да бъдеш аз знам защо си с мен,

                                            тази истина искаше да се раздаде

                                            докрай, вече от нея не съм огорчен.             

                                            Презрение танцува тъй енергичен валс,

                                            пред всички богати лъжа танцува брейк,

                                            ти защо с мен си отдавна съм разбрал,

                                            спести си мили думи, да изричаш недей.

                                            Презрение разви се в отминалите дни,

                                            да ръмжи започна, идеалист аз бях,

                                            къща с двор огромен за тебе погледни,

                                            в сърцето ти като пинг-понг топче си стоях.

                                            Аз смеха ти виждах щом театър потроши,

                                            спектакъл замириса, не можех да заспя,

                                            нямаше тогава кой да ме утеши

                                            а желаех, каза Ура на живот скъп.

                                            Няма да допусна да бъдеш ти с мен,

                                            целта ти с вкус отровен каква е вече знам,

                                            това съм аз, от тебе не съм опиянен,

                                            по-щастлив ще бъда когато бъда сам.

                                            Беден и нищожен, щастие галя сам,

                                            все едно ти е че радост исках да ти дам.  

 21.05.19