May 29, 2019, 9:57 AM

Знам защо си с мен

  Poetry » Love
864 0 0

                                            Въпреки това което ти твърдиш

                                            всеки те е виждал в скъпа кола,

                                            мислиш си че можеш да ме заблудиш,

                                            зная че с онзи заможен мъж пак си била.

 

                                            Мислиш че не зная но знам защо си с мен,

                                            в езеро искаш слуховете да потопиш,

                                            за кое в живота ровиш в седмия ден

                                            разбрах, не се опитвай ти да ме заблудиш.

 

                                            Беден съм, смееш ми се без да те е срам,

                                            живееш в къщата на нахакан бандит,

                                            защо така спокойна си аз просто не знам,

                                            вече даже не мога да съм ти сърдит.

 

                                            Разбрах каква си ти и да съм тъжен спрях,

                                            знам вече момиче ти защо си с мен,

                                            просто много влюбен тогава в тебе бях

                                            а ти душеше имиджа хищен, разярен.

 

                                            Искам да си тръгнеш, всичко си дойде,

                                            не искам тук да бъдеш аз знам защо си с мен,

                                            тази истина искаше да се раздаде

                                            докрай, вече от нея не съм огорчен.             

 

                                            Презрение танцува тъй енергичен валс,

                                            пред всички богати лъжа танцува брейк,

                                            ти защо с мен си отдавна съм разбрал,

                                            спести си мили думи, да изричаш недей.

 

                                            Презрение разви се в отминалите дни,

                                            да ръмжи започна, идеалист аз бях,

                                            къща с двор огромен за тебе погледни,

                                            в сърцето ти като пинг-понг топче си стоях.

 

                                            Аз смеха ти виждах щом театър потроши,

                                            спектакъл замириса, не можех да заспя,

                                            нямаше тогава кой да ме утеши

                                            а желаех, каза Ура на живот скъп.

 

                                            Няма да допусна да бъдеш ти с мен,

                                            целта ти с вкус отровен каква е вече знам,

                                            това съм аз, от тебе не съм опиянен,

                                            по-щастлив ще бъда когато бъда сам.

 

                                            Беден и нищожен, щастие галя сам,

                                            все едно ти е че радост исках да ти дам.  

 

 21.05.19

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...