Вечният огън там далеч гори,

капитанът и ротата се строяват,

за почест всички шапки свалят,

последна почит отдават със сълзи...

А народът сляп, окаян - шуми,

знамена развява, не знае що дири,

търси той идеала на дедите си

и кумирите фалшиви се появяват,

дали той от тях ще се спаси...

И засвирват весело бойните тръби,

маршове и химни от времената стари,

а народът прашния завет разкрива,

надежда нова за него се открива...

Знамена стари с бойните си рани

и инсигнии древни, с лъвове на тях,

бележат паметта за славните дни,

когато България беше свята...