Зная
Зная
Не зная защо ме обичаш
и подаваш ми вечно ръка,
защо лудостта ми отричаш
и черната празна душа.
Не зная как ще се отплатя,
за светлината, която ми носиш,
че не познавам аз любовта,
от просяк не можеш да просиш.
Но зная - букет ще ти подаря,
във панделка от слънчеви нишки,
цветята ще плачат със капки роса,
сълзите на скрити въздишки.
Не зная защо ме обичаш
и подаваш ми вечно ръка,
защо лудостта ми отричаш
и черната празна душа.
Не зная как ще се отплатя,
за светлината, която ми носиш,
че не познавам аз любовта,
от просяк не можеш да просиш.
Но зная - букет ще ти подаря,
във панделка от слънчеви нишки,
цветята ще плачат със капки роса,
сълзите на скрити въздишки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс учо Всички права запазени
пълно е с благодарност, а хората като че ли свикнаха да приемат всичко за даденост. 
