May 31, 2008, 7:53 AM

Зная

  Poetry » Love
787 1 10
Зная

Не зная защо ме обичаш
и подаваш ми вечно ръка,
защо лудостта ми отричаш
и черната празна душа.

Не зная как ще се отплатя,
за светлината, която ми носиш,
че не познавам аз любовта,
от просяк не можеш да просиш.

Но зная - букет ще ти подаря,
във панделка от слънчеви нишки,
цветята ще плачат със капки роса,
сълзите на скрити въздишки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това ми хареса много пълно е с благодарност, а хората като че ли свикнаха да приемат всичко за даденост.
  • Страхотен стих!
  • Отплатата е любов...Знаеш!
    Поздрави!
  • от просяк не можеш да просиш.
    ...
    цветята ще плачат със капки роса,
    сълзите на скрити въздишки.

    Много хубав стих, Алекс!
  • Всичко знаеш ти, я как хубаво си ги "наредил"! поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...