Зная
Зная
Не зная защо ме обичаш
и подаваш ми вечно ръка,
защо лудостта ми отричаш
и черната празна душа.
Не зная как ще се отплатя,
за светлината, която ми носиш,
че не познавам аз любовта,
от просяк не можеш да просиш.
Но зная - букет ще ти подаря,
във панделка от слънчеви нишки,
цветята ще плачат със капки роса,
сълзите на скрити въздишки.
Не зная защо ме обичаш
и подаваш ми вечно ръка,
защо лудостта ми отричаш
и черната празна душа.
Не зная как ще се отплатя,
за светлината, която ми носиш,
че не познавам аз любовта,
от просяк не можеш да просиш.
Но зная - букет ще ти подаря,
във панделка от слънчеви нишки,
цветята ще плачат със капки роса,
сълзите на скрити въздишки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс учо Все права защищены
пълно е с благодарност, а хората като че ли свикнаха да приемат всичко за даденост. 
