Не се боя от огледалото,
черешов цвят - в косите бялото.
И всъщност - баба ми е старата,
аз в зодиака съм магарето.
Детето в мене - пакостливото,
младея, докато е живо то.
Белѝ си имам - недовършени,
любови - в минало несвършено.
И пет ли, три ли са годините,
пътеки имам неизминати.
В сърцето ми щурчето - лятното,
припява стих, за непонятното.
Дъгата вързах за чинарите
и хич не се броя от старите.
© Надежда Ангелова Всички права запазени