Не се боя от огледалото,
черешов цвят - в косите бялото.
И всъщност - баба ми е старата,
аз в зодиака съм магарето.
Детето в мене - пакостливото,
младея, докато е живо то.
Белѝ си имам - недовършени,
любови - в минало несвършено.
И пет ли, три ли са годините,
пътеки имам неизминати.
В сърцето ми щурчето - лятното,
припява стих, за непонятното.
Дъгата вързах за чинарите
и хич не се броя от старите.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Девойче - в душата и дяволче - в сърцето, сенсей. Все намира откъде да се промуши, Смуути. Няма друг начин, Деа! Някога, но не сега, Красе. Радвам се, че ти харесва, Гени!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
