14.05.2007 г., 16:12

ЗОО БРАДЪР:)

1.2K 0 12
                                                 
                              ЗОО БРАДЪР

                                        Разходих се днес в зоопарка,
                                        пред клетката маймунска спрях
                                        и виждам, вътре станала заварка,
                                        а хората превиват се от смях.

                                        Стоях и гледах ги със притеснение,
                                        как ласки си обменят непохватно,
                                        без срам и всякакво стеснение,
                                        забравяйки за публиката явно.

                                        Помислих: - Кой маймунка е сега?
                                        Жената, вън от клетката крещяща,
                                        или животните, отдадени на любовта,
                                        пред публиката си правостояща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човекъ е единственото животно което не учи децата си да правят секс , т.е. да се възпроизвеждат.Животните го правят пред децата си и те се учат.Добре че сега има филми иначе неукият "венец на природата " понякога изпада в смешни ситуации.Животните са по приспособими от нас.А ние сме воайорски говеда.
  • Ех, Човек! Та нима не знаем защо са решетките в зоопарка? Не да ни пазят от животните, а тях да ги пазят от нас!
  • Стар казус. Подведох се за посоката по заглавието. Поздравления, харесва ми!
  • Може да се помисли за отговора
  • И мен развесели с това стихче.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...