25.04.2024 г., 21:46  

Зората ще бъде вестител

519 1 0

Обвити в мъгла - необятни селения,

лъкатушат в просъници дните

и се вмъкват внезапни прозрения,

щом на Бог вечер видя очите.

 

Всепрониква и отвътре ме жари

една сладост, тъй нежно гореща

разделила на всичките твари

капчици чиста и бяла надежда,

 

че любов щом в сърцата ни има

и сутрин все още ни будят петлите

ще си отидат сън, студ и зима,

а Зората за Теб ще бъде вестител.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Бойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...