Обвити в мъгла - необятни селения,
лъкатушат в просъници дните
и се вмъкват внезапни прозрения,
щом на Бог вечер видя очите.
Всепрониква и отвътре ме жари
една сладост, тъй нежно гореща
разделила на всичките твари
капчици чиста и бяла надежда,
че любов щом в сърцата ни има
и сутрин все още ни будят петлите
ще си отидат сън, студ и зима,
а Зората за Теб ще бъде вестител.
© Ивана Бойчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
