Обвити в мъгла - необятни селения,
лъкатушат в просъници дните
и се вмъкват внезапни прозрения,
щом на Бог вечер видя очите.
Всепрониква и отвътре ме жари
една сладост, тъй нежно гореща
разделила на всичките твари
капчици чиста и бяла надежда,
че любов щом в сърцата ни има
и сутрин все още ни будят петлите
ще си отидат сън, студ и зима,
а Зората за Теб ще бъде вестител.
© Ивана Бойчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
