26.04.2013 г., 23:27

Зов към тебе

575 0 3

По тебе стопих си и двете очи,

и всяка сълза ми във гърло горчи.

 

Сърцето се лута по пътя към теб

и прави кръвта ми на сол и на дреп.

 

Душата в гърдите за тебе тъжи

и болна в хралупа отдавна лежи.

 

Объркани мисли към тебе летят -

объркани думи към мене пълзят.

 

И времето в дните ми болка кове,

а мъжката същност към теб ме зове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...