По тебе стопих си и двете очи,
и всяка сълза ми във гърло горчи.
Сърцето се лута по пътя към теб
и прави кръвта ми на сол и на дреп.
Душата в гърдите за тебе тъжи
и болна в хралупа отдавна лежи.
Объркани мисли към тебе летят -
объркани думи към мене пълзят.
И времето в дните ми болка кове,
а мъжката същност към теб ме зове.
© Никола Апостолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
