По тебе стопих си и двете очи,
и всяка сълза ми във гърло горчи.
Сърцето се лута по пътя към теб
и прави кръвта ми на сол и на дреп.
Душата в гърдите за тебе тъжи
и болна в хралупа отдавна лежи.
Объркани мисли към тебе летят -
объркани думи към мене пълзят.
И времето в дните ми болка кове,
а мъжката същност към теб ме зове.
© Никола Апостолов All rights reserved.