Когато си сам през нощта онемяла,
когато жадуваш за капка любов
и търсиш в луната жена заблестяла,
но луташ се в своя зов за любов.
Когато ти няма с кого да споделяш
дълбоките чувства и даже сълзи,
когато ти няма с кого да разделяш
своите вещи и нужди били.
Когато ти няма коя да обичаш,
да мислиш за нея през целия ден,
а после в целувки гальовни да сричаш
о-би-чам-те, ча-ках-те, а ти мен?
Когато самотен си в тъмните нощи,
когато отчаян тъгуваш в нощта,
тогава не скитай в мечтите си още,
нейде отвън те чака любовта.
© Иван Бодуров Всички права запазени