Jul 26, 2018, 7:41 PM

Зов за любов

  Poetry » Love
489 1 2

Когато си сам през нощта онемяла,

когато жадуваш за капка любов

и търсиш в луната жена заблестяла,

но луташ се в своя зов за любов.

 

Когато ти няма с кого да споделяш

 дълбоките чувства и даже сълзи,

когато ти няма с кого да разделяш

своите вещи и нужди били.

 

Когато ти няма коя да обичаш,

да мислиш за нея през целия ден,

а после в целувки гальовни да сричаш

о-би-чам-те, ча-ках-те, а ти мен?

 

Когато самотен си в тъмните нощи,

когато отчаян тъгуваш в нощта,

​​​​​​тогава не скитай в мечтите си още,

нейде отвън те чака любовта.

 

 

 

 

​​​​​​

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бодуров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...