Зов за спасение
Чуй, природата вече крещи
от човешките тежки окови,
не издържат ранени плещи
на мъчения твърде сурови.
Няма въздух живителен, чист,
нито изворна бистра вода,
липсват зимният губер сребрист,
шумоленето на есента.
Опустяла природата спи,
от безсилие гърчи снага,
а човешката алчност руши
и последния стон на брега.
Изтерзана, но с жилава мощ
тя наказва човешкия свят,
призовала е паметна нощ
да превземе бетонния град.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
