Чуй, природата вече крещи
от човешките тежки окови,
не издържат ранени плещи
на мъчения твърде сурови.
Няма въздух живителен, чист,
нито изворна бистра вода,
липсват зимният губер сребрист,
шумоленето на есента.
Опустяла природата спи,
от безсилие гърчи снага,
а човешката алчност руши
и последния стон на брега. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up