Зовящите дни
И съм се молил, и съм плакал,
колко дни и години все за теб съм мечтал,
колко нощи студени все тебе съм чакал,
та нали в любовта ни и аз нещо съм дал?
Моля те, мила, върни се при мене!
Моят живот е без теб като ад.
Цялата сила тъгата отне ми,
че постоянно се връщам назад.
И валяха в мен порои студени,
всеки искаше тази любов да гаси,
но си спомнях за моите устни допрени
до единствените за мен руси коси.
Бих опитал аз, все пак, да забравя
тези извори чисти във твойте очи,
но помни, че в душата ми диря оставят
тебенужните нощи и зовящите дни.
Ах, къде ли отплува любовта ни неземна?!
Би ли тръгнала с мен да я търсим навред?
Сред морето от гордост, искрица последна
ще открием ли с теб, за да тръгнем напред?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Рашков Всички права запазени
