Зовът на любовта
ЗОВЪТ НА ЛЮБОВТА.
Без лик и пол, витае над Земята
Зовът на Любовта.
Глухи за него не остават
ни младостта,
ни старостта!
"На влюбения на лицето
цъфти ухан венец.
На влюбен сламена колиба,
привижда се дворец..."
Зовът витае и нехае
какво ли младост знае.
Витае и не се тревожи
какво ли старост може...
Витае властно нощ и ден
и всеки пали озарен.
Без знак за туй
кой как и със какво
от Бог е надарен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
