May 7, 2011, 9:13 PM

Зовът на любовта

  Poetry » Love
1.6K 0 4

         ЗОВЪТ НА ЛЮБОВТА.

 

Без лик и пол, витае над Земята

                         Зовът на Любовта.

Глухи за него не остават

                      ни младостта,

                                     ни старостта!

"На влюбения на лицето

                         цъфти ухан венец.

На влюбен сламена колиба,

                     привижда се дворец..."

Зовът витае и нехае

                 какво ли младост знае.

Витае и не се тревожи

                какво ли старост може...

Витае властно нощ и ден

                    и всеки пали озарен.

Без знак за туй

            кой как и със какво

                          от Бог е надарен...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...