17.03.2008 г., 18:27 ч.

Зряла жена 

  Поезия » Философска
1083 0 3

Дъждът вали

във очите ми

и плаче вместо

сълзите ми.

Как гледа ме

огледалото,

навярно е осъзнало то,

че друга вече

съм станала,

пораснала съм, пораснала.

На дните сиви -

надеждата,

на силата -

упованието,

на болката -

съзиданието,

направиха ме

различна.

Дъждът вали

в огледалото

и някак си е разбрало то,

че времето ме прегърнало

и в зряла жена

ме превърнало!

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??