Зряла жена
Дъждът вали
във очите ми
и плаче вместо
сълзите ми.
Как гледа ме
огледалото,
навярно е осъзнало то,
че друга вече
съм станала,
пораснала съм, пораснала.
На дните сиви -
надеждата,
на силата -
упованието,
на болката -
съзиданието,
направиха ме
различна.
Дъждът вали
в огледалото
и някак си е разбрало то,
че времето ме прегърнало
и в зряла жена
ме превърнало!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ая Цонева Всички права запазени
