Дъждът вали
във очите ми
и плаче вместо
сълзите ми.
Как гледа ме
огледалото,
навярно е осъзнало то,
че друга вече
съм станала,
пораснала съм, пораснала.
На дните сиви -
надеждата,
на силата -
упованието,
на болката -
съзиданието,
направиха ме
различна.
Дъждът вали
в огледалото
и някак си е разбрало то,
че времето ме прегърнало
и в зряла жена
ме превърнало!
© Ая Цонева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
