Дъждът вали
във очите ми
и плаче вместо
сълзите ми.
Как гледа ме
огледалото,
навярно е осъзнало то,
че друга вече
съм станала,
пораснала съм, пораснала.
На дните сиви -
надеждата,
на силата -
упованието,
на болката -
съзиданието,
направиха ме
различна.
Дъждът вали
в огледалото
и някак си е разбрало то,
че времето ме прегърнало
и в зряла жена
ме превърнало!
© Ая Цонева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
