kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
1.06.2007 г., 5:26 ч.  

Зрънца 

  Поезия
603 0 4

 

                       I


Ако ми е толкова трудно да дишам,

че не мога и вик да отроня -

тогава, има ли някакъв смисъл,

да гоня в съня си, безброй вихрогони?

 

           II


Недоспала зима.

Недоспало време.

Недоспали хора,

улици, площади - 

и сред толкоз пустош,

и сред толкоз сгради,

имаше ли време,

за да бъдем млади?

 

                  III


Деца на истината, сме израсли.

Но, колко гроша струва тя,

когато истини сме пасли,

по окосените поля?

 

"Така било е и ще бъде!" -

Овце били сме - и ще бъдем.

Но аз, овца не ща да съм -

все още имам остри зъби!

 

                IV


Лесно е да бъдеш вълк,

когато е за чужда сметка.

       

Но, питам се:


- Къде бе, музо, ти?

Защо мълчеше си,

до днеска?

 

             V


Когато зрънцата събирам 

в куплети едно, по едно -

се питам:


- Дали не позирам

със своите бледи,

"защо"?

 

Така е устроен живота -

приказвам си сам

в тишина -

ако сега тази нота,

е сол,

утре, ла, ще е тя.

    

Не можеш да спреш кръговрата.

Недей се опитва дори!

    

Но,

ако държиш на своята дата,

рожденна

и бъдещи дни,

си длъжен да пробваш тогава,

да пееш -

пък даже фалшиво!

    

Поне ще усетиш -

живееш,

не питомно пате,

а диво.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??