Зрънца
I
Ако ми е толкова трудно да дишам,
че не мога и вик да отроня -
тогава, има ли някакъв смисъл,
да гоня в съня си, безброй вихрогони?
II
Недоспала зима.
Недоспало време.
Недоспали хора,
улици, площади -
и сред толкоз пустош,
и сред толкоз сгради,
имаше ли време,
за да бъдем млади?
III
Деца на истината, сме израсли.
Но, колко гроша струва тя,
когато истини сме пасли,
по окосените поля?
"Така било е и ще бъде!" -
Овце били сме - и ще бъдем.
Но аз, овца не ща да съм -
все още имам остри зъби!
IV
Лесно е да бъдеш вълк,
когато е за чужда сметка.
Но, питам се:
- Къде бе, музо, ти?
Защо мълчеше си,
до днеска?
V
Когато зрънцата събирам
в куплети едно, по едно -
се питам:
- Дали не позирам
със своите бледи,
"защо"?
Така е устроен живота -
приказвам си сам
в тишина -
ако сега тази нота,
е сол,
утре, ла, ще е тя.
Не можеш да спреш кръговрата.
Недей се опитва дори!
Но,
ако държиш на своята дата,
рожденна
и бъдещи дни,
си длъжен да пробваш тогава,
да пееш -
пък даже фалшиво!
Поне ще усетиш -
живееш,
не питомно пате,
а диво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
