1.06.2007 г., 5:26 ч.  

Зрънца 

  Поезия
5.0 / 4
661 0 4
I
Ако ми е толкова трудно да дишам,
че не мога и вик да отроня -
тогава, има ли някакъв смисъл,
да гоня в съня си, безброй вихрогони?
II
Недоспала зима.
Недоспало време.
Недоспали хора,
улици, площади -
и сред толкоз пустош,
и сред толкоз сгради, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Предложения
  • Аз бях добър приятел, но уви – невинаги съм бил с добри стопани... Аз съм един – но с милион съдби! ...
  • ... дали защото тръгна моят ден и си потъна в залеза карминен, баща ми се надвеси върху мен и тихо м...
  • Ти си ангелски светла и чиста - моногамна до сетна сълза. Любовта ти ми дава амнистия да избегна про...

Още произведения »