Зрънце
413
0
0
Поредният чакащ за зрънце,
поредният препичащ се под жаркото слънце!
Акордеони, китари, надигащ се глас…
В очакване за поредния фас,
поредния фарс,
монета от джоба изтърбушена,
монета от минувача отпусната...
А нима не е ясно, че в този свят на зависимости, всеки чака за своето зрънце,
всеки се препича, на позакъснялото слънце…
Защо любовта обръща нещата на просия?
Обръща ги в ущърб на нашата орисия!
Не сме дорасли, докато не разберем,
че зрънцето сме ние,
прегаря, ако изпуснеш момента за жътва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никол Николова Всички права запазени
