Поредният чакащ за зрънце,
поредният препичащ се под жаркото слънце!
Акордеони, китари, надигащ се глас…
В очакване за поредния фас,
поредния фарс,
монета от джоба изтърбушена,
монета от минувача отпусната...
А нима не е ясно, че в този свят на зависимости, всеки чака за своето зрънце,
всеки се препича, на позакъснялото слънце…
Защо любовта обръща нещата на просия?
Обръща ги в ущърб на нашата орисия!
Не сме дорасли, докато не разберем, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up