Поредният чакащ за зрънце,

поредният препичащ се под жаркото слънце!

Акордеони, китари, надигащ се глас…

В очакване за поредния фас,

поредния фарс,

монета от джоба изтърбушена,

монета от минувача отпусната...

А нима не е ясно, че в този свят на зависимости, всеки чака за своето зрънце,

всеки се препича, на позакъснялото слънце…

Защо любовта обръща нещата на просия?

Обръща ги в ущърб на нашата орисия!

Не сме дорасли, докато не разберем,

че зрънцето сме ние,

прегаря, ако изпуснеш момента за жътва!