Зрънце
415
0
0
Поредният чакащ за зрънце,
поредният препичащ се под жаркото слънце!
Акордеони, китари, надигащ се глас…
В очакване за поредния фас,
поредния фарс,
монета от джоба изтърбушена,
монета от минувача отпусната...
А нима не е ясно, че в този свят на зависимости, всеки чака за своето зрънце,
всеки се препича, на позакъснялото слънце…
Защо любовта обръща нещата на просия?
Обръща ги в ущърб на нашата орисия!
Не сме дорасли, докато не разберем,
че зрънцето сме ние,
прегаря, ако изпуснеш момента за жътва!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никол Николова Все права защищены
