Живял някъде, в някакъв град.
Потомък един от род небогат.
Във радост и мъка, в смях и във плач
той бе известен като просто зубрач...
Дни наред неизлизащ от вкъщи
нашият зубър само се мръщи.
Учейки купища физични закони,
формули, функции, магнити, протони,
решавайки дневно стотина задачи.
Родителите негови строги, обаче
очакваха все резултати идеални.
Не приемаха те оценките реални.
За петица - конско, за четворката - бой.
Така функционира домашния строй.
В училище бе самотен зубрачът
дори по физическо, по време на мача
седеше и гледаше като примат,
защото в спорта бе природно сакат.
Момичетата се присмиваха открито
на момчето засрамено и свито.
За любов не може дори да мечтае.
Момичето любимо за него нехае.
Той стих й написа, отблъсна го тя.
Той с майката своя да споделя избра.
Майката с мъдър съвет го "зарадва":
"Учи и с глупости не се занимавай!!!"
И пак той заучи теория нереална,
вместо да стане тийнейджър нормален!
В живота му няма и грам забавление
и всички мечти потъват в забвение.
Той беше момченце умно, прекрасно,
а израстна смачкан, самотен, нещастен.
Отличник завърши, работи клошар,
макар на теорията да беше той цар!
Няма сродна душа и семейство си няма,
беше забравил любовта си голяма.
Храни се с мърша и пие ракия,
удовлетворяван от жалка вечерна чекия!
Така нещастно свърши зубрачът,
за когото учението бе страстта... и палачът!