Звезда
Звезда
Мъжът у мен те вика с пълен глас,
а другият те следва мълчаливо
и ти като река от бряст на бряст
нехайно тъмни притоци разливаш.
Той, първият – вулкан от сляпа страст -
повлича те без правото на избор
там, дето разумът изгубва власт.
А другият е хладен като извор.
С единия гориш подобно свещ
и в пламъка на своята сърдечност
ти можеш във блаженство да умреш…
А с другия да тлееш цяла вечност.
Като звезда разпалвай дъх горещ.
Дори и да пропадат из простора
звездите в своя разпилян летеж
кръщават върховете непокорни...
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Имам си един култов въпрос - винаги си го задавам и знам отговора.Ако съм малката кибритопродавачка и трябва де се стопля - как ще го направя-клечка по клечка, да има да по-дълго, или с всичкото гориво наведнъж. Отговорът е: може да е за кратко, но с истински огън-щедър и празничен! На това място си представям атомна централа, с всички призтичащи от това последстия...Звездата ти търси върховете - там е всичко - и болките, и хубостите! Прекрасна поезия! Благодаря!
-
Благодаря, че уважаваш мислите ми.
И не е важно дали ги приемаш...
Поздрав! -
Водице, ти правиш все едни дисекции, направо ми настръхват косите! Ама, нейсе, може да се окажеш и права. Не съм изненадан от проникновения ти прочит и задълбочен анализ - умееш да виждаш отвъд изреченото. Поздравление. Барона
-
Оспорвам, Бароне!
Аз не откривам "тъжна завист", А едно гордо съзнание за сила, мъжко въздействие и превъзходство.
Изразът:
""И ти като река,
от бряст на бряст,
нехайно тъмни притоци разливаш" -
съвсем не означава, че изборът е направен.
На финала - "като звезда", е само изискване към Нея, а не Нейна същност, все още...
Отново приветствам идеята, че любовта е сляпа, и те повлича "без правото на избор".
/Друг е въпросът, че такова разбиране може да ти донесе само драми, дори трагедии.../
Поздрав!
-
С умиление и респект! Благодаря за чистия въздух!
-
Поздрав!
важното е, че е от сърце, не толкова, че личи... -
Ех, Ваня, накрая ти ме разсъблече напълно. Да, това е истинското послание на моето стихотворение. Благодаря ти за правилния прочит и мъдрото тълкуване на съдържанието...С прегръдка: Барона
-
Дали са те разбрали, Бароне?Та ти тъжно завиждаш на Делника, който Звездата, за която си Празник, е предпочела, уви.....
-
Любовната физофрения е местна болест..
а у теб е диагноза.. -
Поздравления!
Докосваш! -
!!!
-
Стихията е палеща и ледна, но по-страшно е, ако утихне!
Покоя не е за Поет от твоя ранг - не е...! -
Добре си описал това което искаш да си и това което си...
-
!!!
Наистина се възхищавам на поезията ти! -
Прекрасно!!!
-
Двете лица на един мъж! Поздрави!
-
Комплименти!!!
-
...)))))))))
-
Явно и двамата знаят какво правят : )
Поздравления! -
Силен стих!Вътрешна борба между чувствата и разума.
Поздрави! -
Разпиляваш... от бряг на бряг... вълна сипеща некроткост и галеща с нежна пяна... След Теб - пропаднали в невъзможия...
-
почти шизофренично ако не ги обединяваше талант! Много харесах това "нехайно", звездно е
-
!!!
-
Разтърсваща поезия!
Няколко дни вече се опитвам да напиша коментар под стиховете ти, но всичко, което бих могла да кажа, ми звучи килиширано след ехото на силните ти думи.
Благодаря за удоволствието да те чета! -
Взаимно допълващите се противоположности, изграждащи единната същност. Хареса ми, Бароне!
-
Невероятно добре си го написал! Поздрави за страхотния стих!
-
Най-жестокото на любовта е това, че е истинска, само тогава, когато погубва разума. И затова е нетрайна...
Барона! Един от малкото поети в този сайт.
Поздрав! -
Страхотно е!!!
-
Почитания, Mr.Baronа38!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
