19.09.2010 г., 11:18

Звезда

745 0 2


Светлина  в тъмнината,
над  мене бляска  сега,
притаила дъх в тишината,
нагоре вдигам ръка.
Луната умислена грее,
загрижена, чуди се  тя
дали моят дух ще успее
да намери пътя в нощта...
А бризът морски ме гали
и нашепва мойта мечта -
след толкова бури и хали,
да изгрее за мене звезда...
Чаровна вечер, а небето -
омагьоса ме с таз светлина,
и аз ще будувам,  дордето
влезе в живота ми тя!
               D. Patton

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дейзи Патън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...