19 сент. 2010 г., 11:18

Звезда

752 0 2


Светлина  в тъмнината,
над  мене бляска  сега,
притаила дъх в тишината,
нагоре вдигам ръка.
Луната умислена грее,
загрижена, чуди се  тя
дали моят дух ще успее
да намери пътя в нощта...
А бризът морски ме гали
и нашепва мойта мечта -
след толкова бури и хали,
да изгрее за мене звезда...
Чаровна вечер, а небето -
омагьоса ме с таз светлина,
и аз ще будувам,  дордето
влезе в живота ми тя!
               D. Patton

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дейзи Патън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...