Sep 19, 2010, 11:18 AM

Звезда

  Poetry » Other
751 0 2


Светлина  в тъмнината,
над  мене бляска  сега,
притаила дъх в тишината,
нагоре вдигам ръка.
Луната умислена грее,
загрижена, чуди се  тя
дали моят дух ще успее
да намери пътя в нощта...
А бризът морски ме гали
и нашепва мойта мечта -
след толкова бури и хали,
да изгрее за мене звезда...
Чаровна вечер, а небето -
омагьоса ме с таз светлина,
и аз ще будувам,  дордето
влезе в живота ми тя!
               D. Patton

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дейзи Патън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...