14.04.2007 г., 22:29

Звезда

610 0 0
 Звезда
 
 Забързан, замислен
 летя,
 по пътя на мечтите,
 увлечен от скоростта,
 мечтая,
 да хвана звездите.
 
 Дали времето бавно
 тече
 или аз бързам пак,
 дали съм вече пораснало
 момче,
 или още хлапак.
 
 Замислен може би, много,
 до болка,
 от радост или от тъга,
 отговор чакам отново,
 но колко,
 да чакам аз тази мечта?
 
 Забързан, замислен
 ще спра,
 по пътя до мечтите,
 ще намаля скоростта,
 ще разбера
 колко топлят звездите.
 
 И тогава, замислен,
 ще се радвам,
 че имам мечта,
 ще спра дори тогава
 да мисля,
 ще съм стоплен... от звезда.
 01.04.2007   17:11

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...