14 апр. 2007 г., 22:29

Звезда

613 0 0
 Звезда
 
 Забързан, замислен
 летя,
 по пътя на мечтите,
 увлечен от скоростта,
 мечтая,
 да хвана звездите.
 
 Дали времето бавно
 тече
 или аз бързам пак,
 дали съм вече пораснало
 момче,
 или още хлапак.
 
 Замислен може би, много,
 до болка,
 от радост или от тъга,
 отговор чакам отново,
 но колко,
 да чакам аз тази мечта?
 
 Забързан, замислен
 ще спра,
 по пътя до мечтите,
 ще намаля скоростта,
 ще разбера
 колко топлят звездите.
 
 И тогава, замислен,
 ще се радвам,
 че имам мечта,
 ще спра дори тогава
 да мисля,
 ще съм стоплен... от звезда.
 01.04.2007   17:11

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...