14 abr 2007, 22:29

Звезда

  Poesía
611 0 0
 Звезда
 
 Забързан, замислен
 летя,
 по пътя на мечтите,
 увлечен от скоростта,
 мечтая,
 да хвана звездите.
 
 Дали времето бавно
 тече
 или аз бързам пак,
 дали съм вече пораснало
 момче,
 или още хлапак.
 
 Замислен може би, много,
 до болка,
 от радост или от тъга,
 отговор чакам отново,
 но колко,
 да чакам аз тази мечта?
 
 Забързан, замислен
 ще спра,
 по пътя до мечтите,
 ще намаля скоростта,
 ще разбера
 колко топлят звездите.
 
 И тогава, замислен,
 ще се радвам,
 че имам мечта,
 ще спра дори тогава
 да мисля,
 ще съм стоплен... от звезда.
 01.04.2007   17:11

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...